21:23 | Posted in

Обикновено бях решил, че няма да пиша в този блог, щото не винаги ми идва вдъхновение да пиша нещо остроумно, че да си струва да се чете. Особено за политика. Понеже всички вече все за това пишат и имам усещането, че блогсферата се е наситила от политически коментари.

Но сега мисля да се отбележа. За да подкрепя Мария Ненова. Мой приятел и човек, когото силно уважавам и подкрепям. Мария е млад и отговорен човек, честна и открита. Такива хора ми се привиждат в бъдещето на една по-добра България. Мария е кандидат за народен представител от листата на СДС – Перник. След кандидатурата на Мария аз започвам да гледам на тази професия с по-добри очи. Защото виждам реалния шанс едни стойностен млад кандидат за депутат да върне доверието ми в народното представителство.

Аз съм “ЗА” да бъда представляван в Българския парламент от хора като Мария. Вярвам им, че са честни и почтени, защото я познавам отдавна. Виждам желанието и за промяна в погледа й, в ежедневните ни разговори по темата, в ентусиазма й да докаже, че всеки е способен да промени живота около себе си. Тя отговаря на очакванията ми да бъде добър мой представител в Народното събрание. Аз й гласувам доверие.

Мария, назначена си!

Category:
��
15:16 | Posted in , ,

swedishFurnitureПопаднах някъде из мрежата на уникален сайт. Няма как да е иначе – ако имаш чуство за хумор, дори и да си швед, това е отличителен белег, който няма как да скриеш. И слава Богу! Явно е част от някаква рекламна кампания на ИКЕА, знам ли. Пък и няма особено значение, понеже идеята е супер. Пишеш си името в едно поле и една забавна програма ти показва що за мебел си. Съобразено, разбира се, със шведските имена за подобни маси и дивани. Стори ми се забавно и реших да тествам. И ето резултата: оприличиха ме на доста удобно бюрце с две дискретни чекмедженца. Просто чудесно. Още повече, че в момента имам нужда именно от такова и обмислях да се впусна в издирване из мебелните магазини. То ИКЕА има и в Солун, така че и това е изход.

Ако се окаже вярно, че името определя съдата ти (римляните казват nomen est omen – името е знак), то може да се случи така, че това е въпросната мебел, която е липсвала на домашния ми фун-шуй комфорт :) Алелуйа!

Веднага се замислих: я да видим на по-глобално, републиканско ниво, какви фурнитури ни заобикалят. Ето резултата:

sergey

Това удобно двойно матраче импонира на душевните трепети на човек с името Sergey. Ясно е, кой се предполага да спинка на него след добре свършена работа. Слава Богу, има място за двама, да не му е скучно и студено на обитателя в дългите зимни нощи. Пък и е широчко, може да се използва и за по-нестандартни упражнения от типа на “звезди се учат да танцуват модерни танци” или “млад ватман води трамвая по пътя на мечтите и идеите на старите ватмани от последна спирка”. Идилия….

Но да продължим нататък в нашите прения из мебената архитектура. Следващият артикул е следният:

ahmet

Скрин за гащи и чорапи, въобще за бельо. Нали? Поне на мен на такава мебел ми мяза. С голямо дъно за дълбоки потури и два нежни рафта на горни редове за дребни вещи. Достойна мебел за гоям сарай. Масивна и устойчива, издържа на време, влага и местене от място на място, от сарай на сарай. Гаранция не видях да има. Ни и за какво ти е? То личи, че ще е здрава и устойчива, ако се експлоатира добре. Фирмата я предлага и в турско синьо, и в пурпур, според желанието на клиента ;)

Засега тези са най-утилитарни. Имаше и по-стилни, но не бяха толкова популярни заявки. Обещавам да пробвам още и ще ги поставя тук. Ако ли пък не – сайтът е наличен, всеки може сам да се обзаведе, поне виртуално, с мебелите на новото време:)

Малко го позарязах този блог, но само това да беше:) Сега е повод и време да пожелая здраве и щастие на всички около мен. Честита Коледа! Да се сбъднат мечтите ни и усмивки безброй!

Богородице, Дево радуйся,
Благодатная Мария,
Господь с тобой;
Благословенна ты в женах,
И благословен плод чрева твоего,
Яко Спаса родила еси душ наших.

Аve Maria, Gratia plena
Dominus tecum
Benedicta tu in mulieribus, Et benedictus fructus ventris
Tui, Jesus, Sancta Maria
Mater Dei, Ora pro nobis peccatoribus
Nunc et in hora mortis nostrae
Amen.

Това означава бежанци в неткафенетата. Поне според японското англоезично издание "Джапан таймс". Информацията циркулира от ден-два из нета във връзка с финансовата криза, дето върлува по белия свят (толкова се говори за тази криза, че неосведомен игнорант като мен лесно може да си помисли, че чумните епидемии от средновековието са като лек пролетен бриз).

Според проучване на министерството на здравеопазването и труда на Япония множество хора (говори се за повече от 5 000!) са сменили постоянното си жилище под формата на “къща” с такова под формата на “кутия”, която се помещава в някой квартален интернет клуб. Като се има предвид, че средно в Япония живеят на около 35 квадрата площ по няколко души, явно не е смущаващо да се натъпчеш в кутия с размери 1,8 на 1,4 м., колкото са големи кабинките за посетителите в клуб за интернет в Токио. Има място само за компютъра, един дюшек, малко домакински принадлежности и една-две дрешки, закачени на стената.

Японските медии също коментират превръщането на денонощните интернет клубове в убежище за хора, изпаднали в икономически затруднения.

Собствениците обикновено реагирали съчувствено към бездомната си клиентела и дори предлагали екстри като душове, безплатни напитки и спално бельо.

И това удоволствие струва около 600 долара на месец, икономично, като се имат предвид цените на наеми в Япония. Въпреки всичко, това ми се струва ужасно налудно... А аз се оплаквах, че вкъщи е тясно и се бутаме като овце.

Виж още на български тук.

Едва ли някой, дето е заинтересуван от развитието на езика, не знае този сайт: Неолог - речник на новите думи в българския език. На мен даже ми се налага да ровя в него понякога, за да разумявам какво ми казват някои от учениците. :) Факт… Днес попаднах на следното:

Хари Потър - смотаняк.
Пример: Скивай го тоя Хари Потър къде е тръгнал да рути путаците. Смешник.
Етимология: От главния герой на книгата Хари Потър, който макар да владее безброй магии и е начетен, изглежда нелепо с огромните си очила и глупашката си псевдо-лукава усмивка.

Мислех си, че да приличаш на малкия Хари е нещо сладко и умилително, а то се оказа не съвсем така :) Има какво още да се учи от тийнейджърите, май…

Пиша докато е прясно:) Преди минути видях столичния кмет и кандидат с мерак за премиер на Републиката Бойко Борисов да играе себе си в малоумната сапунка на Нова телевизия. Явно пиар-ите на кмета съвсем са изтрещели или аз съм доста старомоден. Холивуд може само да им диша прахта на нашите кинаджии, сценаристи и продуценти. Къде отвъд голямата вода можеш да видим в сапунен сериал за домакини и пенсионирани секретарки да се появи президента Буш (може и онзи, електа) воглаве с Джей Лено и три танцьорки от късното шоу на Летерман? Щото наш Бойко бе изтипосан в оригинал с Цецка Ризова, съпроводена от Яна и Жана.

И защо се учудвам, в страна, където премиерът кара ретро трамвай, няма нищо учудващо, ако кметът на столицата играе в сапунки с съмнително качество. Ред е на Татяна Дончева да се появи в Без дрехи по екрана на бTV и идилията ще е пълна…

20:34 | Posted in ,

Пускам линк с екранче към хита ми на седмицата. Импровизирана класация на песни, които са ме вдъхновили за нещо през изминалото време или имат за задача да го правят занапред :)

Тази седмица гласувам за Михалис Хадзиянис. И друг път съм казвал, че ми е сред любимите изпълнители.

Στίχοι: Νίκος Μωραΐτης
Μουσική: Μιχάλης Χατζηγιάννης


Δεν ξέρω μάτια μου τι θα πει αγάπη,
όλοι μια λέξη λένε κι είν αρκετή.
Μαζί σου έμαθα να ψάχνω αυτό το κάτι
που κάνει δυο κορμιά να αντέχουνε μαζί.
Χέρια ψηλά κι όλα τα φτάνω,
έλα να πάμε απ'την αγάπη πιο πάνω.
Χέρια ψηλά δως μου να ανέβω.
Σ'ένα θεό,σε σένα τώρα πιστεύω.
Χέρια ψηλά κι όλα τα φτάνω,
έλα να πάμε απ'την αγάπη πιο πάνω.
Χέρια ψηλά κι είμαι μαζί σου,
έτσι κερδίζω στη ζωή τη ζωή σου.
Όλος ο κόσμος γύρω λέει σ'αγαπάω
όμως για μας δε φτάνει μόνο ένα φιλί.
Μαζί σου έμαθα τα ρήματα να σπάω,
δες πόσα σ'αγαπώ φωνάζει η σιωπή.
Χέρια ψηλά κι όλα τα φτάνω,
έλα να πάμε απ'την αγάπη πιο πάνω.
Χέρια ψηλά δως μου να ανέβω.
Σ'ένα θεό,σε σένα τώρα πιστεύω.
Χέρια ψηλά κι όλα τα φτάνω,
έλα να πάμε απ'την αγάπη πιο πάνω.
Χέρια ψηλά κι είμαι μαζί σου,
έτσι κερδίζω στη ζωή τη ζωή σου.

Не зная дали има такава дума, мисля, че да. Замислих се за това, когато днес следобяд изпращах близък човек на път към Гърция. Нормално е да се притесняваш, особено ако хотелът ти е в квартал Ексархия, там дето сега се трепят с коктейли. За съжаление “Молотов”.

В Атина и Солун възникнаха масови безредици след като гръцката полиция застреля 16 - годишен младеж. Това съобщава АП.

Не искам да бъда разбиран грешно, сякаш одобрявам подобни акции, но винаги съм се възхищавал на гърците, че са толкова ангажирани с всякакви обществени проблеми. Още от антични времена това е характерна тяхна черта, дори качество (ако приемем, че качествата са хубаво нещо само по себе си).

Та какво е да си аполитичен? Дали такива събития щяха да се случат тук, ако имаше подобен повод? А поводи има, дори и с подобна тежест – някой застреля на улицата друг и заплаши живота на всички наоколо; едни друг открадна няколко милиона евро; трети ни нарече кучета, щото лаем по анахронични улични трамваи; а столичният кмет се снима в евтини сапунки в името на странен пи-ар, че да му се радват електоралните единици.

Аристотел едно време е казал: Ο άνθρωπος ζώον πολιτικόν – Човек е обществено същество. Той е човек-гражданин (πολίτης), свързан с живота и преживяванията на своя град (πόλις). Човек се чувства значим и намира смисъл в своето съществуване, само ако е част от живота на този град (или държава, ако щете). Отстранен от него, той вече не е човек, а само живо същество. Ето защо най-тежкото наказание за един елин било изгнанието извън полиса, а не смъртната присъда. Да те прогонят от твоя град означава да те откъснат от товето човешко задължение – да участваш в добруването на града.

Та какво е да си аполитичен сега, по български? Разбира се, налудно е да се сравняват житейските потребности на съвременния гражданин и древния елин, но философията би трябвало да е еднаква. Ако вярваме на това, което ни учат – че днешните ценности се базират на изграденото и постигнатото в Античността с голямата помощ на христянството по-късно, тогава в сила ли е виждането, че да си аполитичен означава да си абсолютно незаинтересован от ставащото около теб? Или пък личният интерес категорично пренебрегва обществения? Или пък просто да не се интересуваш от политика и да мислиш, че всички са маскари. Ясно е, че всяка дума, която корени към политиката като понятие, на всички нас ни звучи вече лошо и перверзно. Но това едва ли означава, че индеферентността към това, дето те заобикаля и определя по сериозен начин твоя живот - от една страна и вродената ти вече нетърпимост към “отговорниците” за контекста, в който вирееш – от друга, трябва да са хванати ръка за ръка в една трудно разделима дихотомия :) (ех тези гръцки и латински езици, колко хубави думи да създали!)…

Защото имам гадното усещане, че хората около мен, а и аз самият, сме станали доста индеферентни. Безразлични не към личния си интерес, но сериозни непукисти, когато ставащото край нас не е в пряка връзка с личното ни пространство. Сякаш не всички си даваме сметка, щото в рамките на “полиса” важното за мен е важно за всеки около мен и важното за всеки около мен следва да е важно и за мен самия. В противен случай хубавата гръцка дума ιδιότης в значение на отделен гражданин сред другите остава да звучи само със съвременното си значение, което отдавна се е превърнало в медицинска диагноза.

14:20 | Posted in
Този ден от седмицата за мен е еманация на бездействието и мързела. Срам ме е от мен! Сутринта днес поне имах някакви задачи, щото друг път е лудница - лежиш на една отоманка, загледан в екрана на нотбука, който сочи youtube с най-популярните глупости, за които е гласувала планетата; от време на време се ядосваш защо те мързи да си свариш кафе или да се обадиш на приятели; хората около теб вкъщи те гледат съжалително, сякаш страдаш от неизлечима и остро заразна болест...
Всяка неделя се заканвам, че ще се спре. Ще бъде денят за ползотворна работа, за която не е останало време през седмицата. Ще се видя с приятелите, които вече виждам само по празници или във facebook... Йок! Списъкът със днешните задачи е отметнат само в една пета от цялото. Явно не ми е писано да бъда организиран в неделя. Няма как, виновна е съботата! Да се отмени! ;-)

Category:
��
17:27 | Posted in

По предложение на приятел реших да тествам този клиент. Ако ще си имам блог, поне да го списвам лесно и с кеф. Засега съм доволен. Още една точка за Microsoft. Щото много ги хокат напоследък, не винаги с основание. Ще разгледам и ще пиша за следващи впечатления след ден-два. Нека ги добия :)

Category:
��
14:36 | Posted in
Обикновено такова заглавие се поставя на корицата на някой шедьовър. Заинтригувах се от тази новина, където съобщават за една от най-скъпите книги в света. La Dotta Mano е посветена на Микеланджело, тежи над 28 кг, размерите й са приблизително 46х71 см, изработена е ръчно и струва 155 хил. долара. Май се оказва, както и твърдят авторите на статията, че Интернет пространството не може да замени удоволствието да държиш в ръката си книга, да разлистваш страниците и да усещаш миризмата на мастилото. Но цената на такова преживяване едва ли се измерва с мраморна корица, превъзходна китайска хартия, ръчни гравюри, копринени нишки в подвързията...
Ако, подобно на мен, намираш за повече от задължително формата и съдържанието да са в неделима дихотомия, можеш да си доставиш удоволствието да прелистиш книгата виртуално, без пари на този адрес. Приятно 'четене'! :)
��