Не зная дали има такава дума, мисля, че да. Замислих се за това, когато днес следобяд изпращах близък човек на път към Гърция. Нормално е да се притесняваш, особено ако хотелът ти е в квартал Ексархия, там дето сега се трепят с коктейли. За съжаление “Молотов”.
В Атина и Солун възникнаха масови безредици след като гръцката полиция застреля 16 - годишен младеж. Това съобщава АП.
Не искам да бъда разбиран грешно, сякаш одобрявам подобни акции, но винаги съм се възхищавал на гърците, че са толкова ангажирани с всякакви обществени проблеми. Още от антични времена това е характерна тяхна черта, дори качество (ако приемем, че качествата са хубаво нещо само по себе си).
Та какво е да си аполитичен? Дали такива събития щяха да се случат тук, ако имаше подобен повод? А поводи има, дори и с подобна тежест – някой застреля на улицата друг и заплаши живота на всички наоколо; едни друг открадна няколко милиона евро; трети ни нарече кучета, щото лаем по анахронични улични трамваи; а столичният кмет се снима в евтини сапунки в името на странен пи-ар, че да му се радват електоралните единици.
Аристотел едно време е казал: Ο άνθρωπος ζώον πολιτικόν – Човек е обществено същество. Той е човек-гражданин (πολίτης), свързан с живота и преживяванията на своя град (πόλις). Човек се чувства значим и намира смисъл в своето съществуване, само ако е част от живота на този град (или държава, ако щете). Отстранен от него, той вече не е човек, а само живо същество. Ето защо най-тежкото наказание за един елин било изгнанието извън полиса, а не смъртната присъда. Да те прогонят от твоя град означава да те откъснат от товето човешко задължение – да участваш в добруването на града.
Та какво е да си аполитичен сега, по български? Разбира се, налудно е да се сравняват житейските потребности на съвременния гражданин и древния елин, но философията би трябвало да е еднаква. Ако вярваме на това, което ни учат – че днешните ценности се базират на изграденото и постигнатото в Античността с голямата помощ на христянството по-късно, тогава в сила ли е виждането, че да си аполитичен означава да си абсолютно незаинтересован от ставащото около теб? Или пък личният интерес категорично пренебрегва обществения? Или пък просто да не се интересуваш от политика и да мислиш, че всички са маскари. Ясно е, че всяка дума, която корени към политиката като понятие, на всички нас ни звучи вече лошо и перверзно. Но това едва ли означава, че индеферентността към това, дето те заобикаля и определя по сериозен начин твоя живот - от една страна и вродената ти вече нетърпимост към “отговорниците” за контекста, в който вирееш – от друга, трябва да са хванати ръка за ръка в една трудно разделима дихотомия :) (ех тези гръцки и латински езици, колко хубави думи да създали!)…
Защото имам гадното усещане, че хората около мен, а и аз самият, сме станали доста индеферентни. Безразлични не към личния си интерес, но сериозни непукисти, когато ставащото край нас не е в пряка връзка с личното ни пространство. Сякаш не всички си даваме сметка, щото в рамките на “полиса” важното за мен е важно за всеки около мен и важното за всеки около мен следва да е важно и за мен самия. В противен случай хубавата гръцка дума ιδιότης в значение на отделен гражданин сред другите остава да звучи само със съвременното си значение, което отдавна се е превърнало в медицинска диагноза.
0 responses to "Какво е да си аполитичен?"